Места за разходка

ПЕШЕХОДНА РАЗХОДКА

В селото, нагоре и надолу от центъра, където могат да се разгледат къщите и техните дворове, високите каменни зидове, интересните детайли по фасадите, чешмите, старите орехи. Може да се влезе в църквата „Св. Никола“ и старото училище „Йордже Димитров“, както и библиотеката на селото. За тези, които биха ходили повече, разходката може да се насочи надолу към река Канина и моста, до „плажа“ или до беседката за почивка. При желание и останали сили разходката може да продължи по пътеката след моста, която достига до с. Осеново и до с. Рибново и от която може да се погледне цяла Ковачевица и дерето на реката и с. Горно Дряново. Във всеки сезон пътеката е различна и може да си откъснеш череши, или ябълки, или пък къпини. Мащерката, жълтия кантарион и другите билки те привличат с цветовете и аромата си. Другата посока е нагоре, към параклиса „Св. Георги“. Пътеките за стигане до него са две, така че разходката осигурява възможност за разнообразно трасе за отиване и връщане – през старите ниви, лесковата, буковата и иглолистната гора. В сезона на гъбите и при подходящи условия можете да видите масловки, челядинки, пачи крак и манатарки. Но ако не сте сигурни по-добре не ги берете. Колкото до дивите ягоди, които може да откриете – не ги пропускайте. Стигнете ли до параклиса, не пропускайте да се разходите до „Окото на сокола“, което се намира на 50 м по-надолу. Стръмна пътека води до мястото, но панорамната гледка, която се разкрива в посока с. Горно Дряново и гр. Гоце Делчев, напълно се отплаща за усилието. Разходка можете да направите и по пътя след селото, където ще откриете наблюдателна площадка, от която се открива поглед към Ковачевица. Мястото от което се правят най-често публикуваните снимки от селото.

РАЗХОДКА С АВТОМОБИЛ

1. По пътя след селото може да се продължи към Синия вир. След 5 км се стига до мястото, означено с табела, където колите се оставят на пътя и се поема по стръмната пътека надолу, към коритото на реката. Синия вир е място, което омайва с местоположението си, прохладата на водата и стръмните скали, които го заобикалят. Тежко е, но усилието си струва.

2. Козия камък, Каялийските скали, Цареви порти или пък Кара таш са маршрути, които са предизвикателство за автомобилите и хората. За стигането да тях е необходим високопроходим автомобил, а най-добре е да се допитате до местните хора от Ковачевица, или пък да вземете някой за водач.
Ето какво пише в източниците за тях:

Кози камък

Кози камен е скален култов комплекс, разположен на 14 km североизточно от село Ковачевица, на надморска височина 1339 метра и заемащ площ от 300 квадратни метра. Високата около 30 m скала е сакрализирана, а достъпът до върха ѝ е осигурен от тясна и стръмна изсечена в скалата, виеща се към върха пътека. Предполага се, че централната част на култовото място се намира върху най-високата и заравнена площадка, където е изсечен огромен скален котел, преграждан от южната страна с изкуствена дървена стена. От „котела“, „изтича“ голям улей, който след изпускането на течността я отвеждал по южната стена на сакрализираната скала. От северната страна на скалната площадка са разположени множество групи кръгли скални вкопавания, които според някои археоастрономи са своеобразни звездни карти на съзвездията Касиопея и Цефей.

Наименование на обекта: Козия камък, с. Ковачевица
Местоположение: с. Ковачевица община Гърмен, област Благоевград
Координати: 41°43’53.90″С 23°53’38.69″И
Орографска система: Дъбраш 382
м. Козия камък, 1,25 км, 320° от ГС Беслет, на врхъх на рид с надморска височина 1475 м.

Скалното светилище „Каялийските скали“

Скалното светилище „Каялийските скали“ разположено сред вековна гора от бял бор и смърч, площта на скалния феномен е 8 хектара и представляват уникален комплекс от огромни стърчащи скали и скални венци с височина до 70 m, резултат от сферично изветряне на гранита. Внушителните каменни пирамиди, оформени от ерозията сред къснопалеозойските гранити на Рило-Западнородопския батолит са образувани преди около 250-300 милиона години. Обектът представлява група от скални образувания, разделени на три дяла – източен, централен и южен, с добра видимост на запад към светилището на Кози камък и на юг към светилище разположено в местността Пальов кол. Откриват се следи от изсичания в по скалите както и безлични фрагменти от керамика. На обекта е регистрирана и скална арка и естествен дромос между две скали с дължина 25 m.

Наименование на обекта: Каялийски скали, ГС „Беслет”
Местоположение: ГС „Беслет”, община Гърмен, област Благоевград.
Координати: 41°45’18.00″С 23°55’6.00″И
Орографска система: Дъбраш
Каялийски скали, на 3,8 км, 25 ˚, от ГС „Беслет”, около 1600 м. н.м.р., на било на рид, край скали.

Цареви порти

Цареви порти е естествена скална арка – малък скален мост, отворът на който е ориентиран на североизток. Арката има трапецовиден вид (гледана от югозапад) разширяващ се при основата. Навътре в скалата, в дълбочина се образува малко помещение, което напомня проходна пещера, грубо оформено отгоре като свод, който в по-ново време е рухнал. В центъра на помещението е разположен голям каменен блок, вероятно ползван в древността като жертвеник, лежащ в културен пласт. (Допуска се , че най-вероятно става дума за култово съоръжение, посветен на изгряващото слънце, чиито лъчи проникват в арката и попадат на площадката, върху която е разположен жертвеникът, около който има следи от култови практики.)

Наименование на обекта: Цареви порти, с. Ковачевица
Местоположение: с. Ковачевица, община Гърмен, област Благоевград
Орографска система: Дъбраш
м. Цареви порти, на 2,5 км северозападно от с. Ковачевица, кота 1386 (на топограф-ските карти 1: 25000), на връх на възвишение.

Кара таш

Кара таш (в превод от турски „черният камък“) е мегалитното светилище, който се намира на източният склон на едноименният връх в Западните Родопи. Кара таш е едно от светилищата съсредоточени в западното и югозападно подножие на най-високия връх на хребета Дъбраш – Беслет, където са локализирани мегалитните светилища Кози камък, Али алан, Кара кая и Селанов бук. Скала с височина около 15 метра се извисява в края на рида, а няколко групи от по-малки скали заемат пространството източно и североизточно от нея. Достъпът до светилището се осъществява по пътека от северната страна.

Наименование на обекта: Кара таш, с. Ковачевица
Местоположение: с. Ковачевица, община Гърмен, област Благоевград
Координати: 41°45’38.00″С 23°51’16.00″И
Орографска система: Дъбраш
вр. Кара таш, на 8,7 км от с. Ковачевица, 15 ˚, на 3,1 км югозападно от връх Беслет, на връх на рид с надморска височина между 1600 и 1700 м.

3. Навлизането в планината е изключително преживяване, което може да ви заведе до широките поляни на Беслет, да стигнете до горско стопанство Ранча, откъдето, ако продължите ще стигнете до Сърница и язовир Доспат. Или пък до стопанство „Дикчан“, а ако продължите по асфалтирания път – до Сатовча.

4. За тези, които предпочитат „цивилизацията“ разходката може да е насочена към Гърмен, с Големия чинар или останките на римския град Никополис ад Нестум; към Лещен или Гоце Делчев; към Хаджидимово и манастира „Св. Георги Победоносец“. А до Драма се стига за около час и половина. До Кавала се пътува още малко, но пък морето дава друго усещане.